Археолози от НИМ и НАИМ при БАН откриха основи на пореден римски хан в землището на с. Ломец, Троянско. В края на септември 2026 г. бе проведено геофизичното проучване в близост до крепостта Состра под ръководството на проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей. В проучванията участваха д-р инж. Никола Тонков (НАИМ при БАН), Антон Атанасов (НАИМ при БАН), инж. Тотьо Ангелов и инж. Младен Маринов. Те бяха финансирани от Ротари клуб Троян и Община Троян.

Изследването имаше за цел установяване наличието на запазени останки от сгради в непосредствена близост до римската крепост Состра. То бе провокирано от анализа на въздушни снимки от дрон и преки теренни наблюдения на терена след оран. Проучването бе извършено чрез прилагане на метода на електросъпротивителното картиране, изключително подходящ за регистрирането на плитко разположени останки от каменна архитектура.

Електросъпротивителното картиране бе извършено с двуелектродна схема (известна в западната литература с термина twin-probe array). Измерени бяха 1600 кв. м формирани от четири квадрата 20х20 м, ориентири с отклонение от около 48°, така че да се покрие максимално свободната от пречеща растителност площ. Измерванията бяха извършени с резистивиметър 4Point Light 10W на фирмата LGM-Lippmann, ФРГ. Резултатите от полевите измервания бяха обработени с програмите Com4Point на LGM-Lippmann и Surfer на Golden Software, САЩ.

В резултат на проучванията, в западната половина на проучената площ със сравнително слаба аномалия на привидното електрическо съпротивление беше регистрирана североизточната част на сграден комплекс. В североизточния му ъгъл много добре се очерта сграда с формата на квадрат с размери около 10х10 м. Източната външна стена на тази сграда продължава на юг, като се проследява още около 27 м в тази посока и, очевидно, излиза извън границите на покритата площ. Същото наблюдение може да се направи и за южната и, с по-малка степен на вероятност, за северната стена на сградата, които също продължават на запад извън проучената площ. Регистрираните стени са изградени от камък. Дебелината им е от порядъка на 50-80 см.

В цялата източна половина на проучената площ бе открита скалната граница на древна речна тераса. Западната граница на тази зона формира почти права линия с направление югоизток-северозапад. Най-вероятно тук залягат естествени наноси с много високо съдържание на скален материал. Вероятно те са образувани от разливите на р. Осъм в периоди на екстремално пълноводие, като маркират тяхната западна граница.

Разкритите зидове от сграда или по-голям комплекс са разположени в непосредствена близост до трасето на римския път преминаваш през източната крепостна стена на кастела Состра в посока на римски мавзолей и малка крайпътна станция на юг.

Що се отнася до характера на разкритата сграда, археолозите допускат възможността тя да се интерпретира като таберна (tabernae), която за разлика от преториумa (praetorium) не е блестяла с лукс за гостите си, но определено е била свързани с обслужване трафика по римския път. Епиграфски термина е засвидетелстван в четири надписа от 61 г. открити в провинция Тракия (при с. Михилци, гр. Ихтиман, с. Белозем и с. Бучино). В надпис от времето на император Марк Аврелий (175 г. до 27 ноември 176 г.) открит при станция Виамата (землище на с. Михилци, Хисарско) вместо таберни и преториуми се споменава  изрично, че владетеляt „ възстановява из основи рухналите от старост стабули (stabulum)“. Под стабули трябва да разбираме крайпътни страноприемници за всички категории пътници.

Разкритата структура в околностите на кастела се явява третата по рода си след проучването на северната половина на преториума разположен на 200 м североизточно от кастела Состра и таберна разположена на 400 м южно от крепостта. Съдейки по откритата на повърхността керамика, както и случайно открити находки през годините вероятно е унищожена е в средата на III век от готите заедно с много други крайпътни обекти на пътя Ескус – Филипополис.

Припомняме и Информация за обект СОСТРА и проекта за изграждане на паркинг и посетителски център

ПАРКИНГ

Отбивката от републиканският път II-35 към Римския кастел „Состра“ е проектирана в съответствие с одобрената организация на движението към действащия подробен устройствен план (ПУП) . Отбивката започва от североизточната граница на ПИ 44241.179.105, като са спазени изискуемите радиуси на завиване. Вливането и отливането на транспортните средства е двустранно. В тази си част имота има трапецовидна геометрия, която позволява оразмеряване на пет места за паркиране на автомобили, непосредствено до тях две места за паркиране на автобус/ микробус и още шест места за паркиране на автомобили, две от които са оразмерени за хора с увреждания. Проектът предвижда контролиран достъп след приемното паркинг пространство.

Проектът предвижда приемният паркинг да се изпълни от пласт трамбован трошен камък (20 см дебелина); геотекстил; пясъчна възглавница (5 см дебелина) и покритие от цепен камък за настилка на паркинг на тревна фуга с плътност камък-трева 60% - 40%.

Местата за паркиране ще бъдат очертани от рязан камък базалт за настилка паркинг, с фаска, размер 20х30х100см по спецификация. Бордюрите ще бъдат изпълнени от рязан камък базалт за бордюр с фаска, с размер 15х25х80см по спецификация. Успоредно на едноредното паркиране зад автомобилните парко места е проектирано ивично озеленяване със седем броя дървесна растителност, а между него и имотната граница пешеходна пътека настлана с цепен камък за настилка на пътека на тревна фуга, с плътност камък-трева 80%-20%. Пешеходната пътека е с наклони осигуряващи достъпна среда за хора с увреждания. Тя осигурява достъпна среда както до приемната сграда, така и до експонираните културни ценности.

ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР

Съгласно действащия ПУП-ПЗ за ПИ 44241.179.105 и съгласувания и одобрен идеен проект, се състои от еднопространствен обем, ситуиран в обхвата на северното ограничително застроително петно, в указаните сервитути и с указаните устройствени параметри.

Проектираната сграда е със следното функционално съдържание:

• приемно фоайе с площ от 41.25 кв.м. с работни места за трима служители, чиито задължения са информационно и екскурзоводно обслужване на посетителите. Фоайето е оразмерено за удобно обслужване на двайсетина посетители. Осигурена е възможност за сядане и разговори със служителите, поставяне на информационни и изложбени стелажи и продажба на сувенири;
• необходими анекси към приемното пространство – нормирани спрямо броя на посетителите и персонала тоалетни; битово помещение за служителите, даващо възможност за поставяне на индивидуални гардеробчета, място за работа и място за почивка; малък склад-архив; сектор за пребиваващите по време на проучванията археолози – зална площ от 41.25 кв. м. със самостоятелна баня и тоалетна и с отделен, или свързан с приемната зона вход към сектора. Пространството е мултифункционално с възможност за обединяване с приемното фоайе;
• помещение за денонощна охрана - 8.92 кв м. с възможности за най-широк периметър за директно наблюдение на подхода към крепостта;
• общо складово помещение за поддръжка на сградата 8.92 кв.м., околните пространства и терена на крепостта;

Обликът на сградата е изчистен, не се конкурира с характерната за мястото архитектура. Предложението е за сграда, изпълнена с носеща дървена конструкция, елегантна, лека, мултифункционална със съвременна визия, която „потъва” в средата.

Сградата е проектирана върху оразмерени земни винтови анкери. Дървената конструкция се състои от трислойно слепена иглолистна дървесина, трупи (греди 20х20см) монтирани една върху друга с предвидени необходими зарязвания за сгобяването и уплътнитняването. Обработката на дървесината включва изпълнение на скрити улеи за инсталации. Предвижда се фасадна защита на дървото посредством техниката shou sugi ban (обгаряне) за всички външни видими части, включително обмазване със защитни продукти на маслена основа. Вътрешните преградни стени са проектирани с дебелина 15 см, и се състоят от влагоустойчив гипс картон 12.5 мм, монтиран двустранно на носеща дървена конструкция. Подовите настилки са от дюшеме от иглолистна дървесина във всички сухи помещения, включително и за настилката на терасата и гранитогрес за санитарните помещения. Покривното покритие е от поцинкована ламарина, монтирана върху покривен пакет от дървена конструкция. Таваните във фоайето и залата за археолози са изпълнени с дъсчена обшивка, а в останалите помещения с 2 слоя пожароустойчив гипсокартон, гипсова шпакловка и минерална боя. Фасадната дограма е дървена трислойно слепена със стъклопакет. От североизток и северозапад около сградата е проектирана пътека, която осигурява достъпна среда за хора с увреждания. Настилката й е от цепен камък на тревна фуга с плътност на камък-трева 80-20%. Изчистени и ненатрапчиви са и замислените детайли за парково обзавеждане. Търсена е природосъобразна атмосфера на намесите в археологическия парков комплекс.