В навечерието на 1 юни – Ден на детето, гост на рубриката „Успешни в Троян“ е Ива Димитрова, учител в детска градина „Здравец“. Една дама, която бихме определили като усмихната, амбициозна и отдадена на работата си с най-ценното на един родител – децата. През настоящата година ДГ „Здравец“, в която Ива работи, навършва 50 години от построяване на сградата на градината. Честит юбилей, с пожелания за много енергия, вдъхновение и детски усмивки!

Молим те да разкажеш на читателите ни за себе си и за нещата, с които в момента се занимаваш.

Здравейте. Казвам се Ива Димитрова, на 38 г. от гр. Троян. Работя като учител в Детска градина „Здравец“ – гр. Троян. С моя съпруг сме горди родители на 11 годишна дъщеря и син на 3 години. Сърдечно Ви благодаря за поканата да бъда част от вашата прекрасна рубрика.

Какво те вдъхнови да поемеш по пътя на преподаването и какво те мотивира да продължаваш всеки ден с усмивка и с толкова енергия?

Да бъда учител в детска градина не е просто професия за мен, това е призвание, дълбоко усещане, че се намираш точно там, където трябва да бъдеш – сред детските усмивки, доверие и обич. Винаги съм обичала да бъда заобиколена от деца, да чувам звънливите им гласчета и искрения им смях.

Моето вдъхновение е моето семейство, което винаги е било до мен с обич и подкрепа, моите собствени деца, които ме учат ежедневно какво значи да обичаш безусловно.

Моята най-голяма мотивация са онези малки ръчички, които се протягат да те прегърнат и да ти кажат най-топлите думи „Обичам те, госпожо“. Те са моята причина да се усмихвам, да бъда силна, да творя, да не спирам. Всеки ден нося в себе си усещането, че правя нещо смислено, че градя основите на едно по-добро бъдеще – с обич, търпение и сърце.

Как децата те променят и какво е най-ценното, на което те учат?

Децата имат невероятна способност да те променят – без да го осъзнаваш. Те те връщат към истински важните неща в живота – към искреността, чистата радост, любопитството и способността да се възхищаваш на малките чудеса. Те ме учат всеки ден на търпение, на искреност, да започвам отначало деня с усмивка – дори когато е бил труден. Най-ценното, на което ме учат е вярата и обичта. Защото когато показваш на едно дете, че вярваш в него – то започва да вярва в себе си. И точно в този миг се случва нещо вълшебно – виждаш как се ражда увереност, как израства личност. А това е най-голямата награда за един учител!

Какво е да живееш и работиш в Троян и труден ли беше изборът да останеш в малкия град?

Троян за мен не е просто град – това е моят дом. Най-красивият град – обграден от планини, пропит с традиции, топлина и душевност. Не го заменям за нищо на света! А що се отнася до избора – такъв никога не е имало. Просто защото никога не съм се замисляла дали искам да живея на друго място. Тук се чувствам пълноценна, това е мястото където сърцето ми се чувства у дома.

Какво би казала на младите хора в Троян, които търсят своето призвание и се колебаят дали да останат тук?

Бих им казала да спрат за миг и да се заслушат в себе си, в онзи тих вътрешен глас, който най-добре знае отговора. Понякога не мястото определя човека, а това какво той избира да направи с него. Само когато носиш желание, хъс и стремеж – можеш да създадеш смисъл на всичко което искаш да постигнеш.

Мили млади хора, най-голямото призвание и най-смелото решение, което можете да вземете е да изберете мястото, което вече ви принадлежи – нашият роден град Троян!

Какво за теб означава „успех“ и кога се почувства наистина успешна в работата си?

Успех за мен не е аплодисменти, титли или грамоти. Успехът за мен е да се прибера у дома с пълно сърце. Да знам, че съм докоснала нечия детска душа. Да чувстваш удовлетворение за всяка усмивка, от всеки постигнат напредък и от знанието, че си помогнал на едно малко сърце да повярва в себе си. Това са моите медали, това е моето „браво“, това е моят път – децата!