Прескочи към основното съдържание на страницата Прескочи до контекстното меню

Откриха  римска крайпътна станция, южно от крепостта „Состра“ до село Ломец, Троянско

25
Апр
2023
Откриха  римска крайпътна станция, южно от крепостта…

Археолози от НИМ, под ръководството на проф. д-р Иван Христов,  през месеците март и април 2023 г. проведоха спасителни археологически проучвания в обработваем земеделски участък, разположен на 400 м. южно от Римската крепост „Состра“ на пътя Ескус - Филипополис. Научен консултант на проучванията е проф. д-р Сергей Торбатов от НАИМ при БАН, а финансирането - от Община Троян и Ротари клуб - гр. Троян. Изследванията протичат чрез анализ на резултатите от въздушни снимки, последвани от теренни наблюдения  и археологически разкопки. 

На терен, в южната периферия на споменатия обработваем земеделски участък, са документирани останки от антични сгради (ломени камъни, строителна керамика, цели и фрагментирани стенни тръби  от хипокауст) след обработката на земята, с цел подготовка на засяване на слънчоглед. Този комплекс се забелязва много добре при заснемането на обекта от въздух, при наличието на обилна влага на терена след стопяването на снега в началото на 2023 г. Констатирани са т. тар. Cropmarks, свързани със задържането на повече влага върху зидове и други структури. Въпросните cropmarks са важен индикатор за наличието на заровени структури от Античността. Тези специфични белези  на терена са в основата на развитието на т. нар. въздушна археология, която се фокусира върху разглеждане на обекти, които се виждат от голяма височина. В конкретния случай е забелязано голямо правоъгълно петно, което се откроява в обработваемата нива между кастела „Состра“ и раннохристиянската базилика в м. „Гергюва черква“. Геореферираните снимки показват пълно препокриване с геодезическите измервания на зони с концентрация на строителна керамика и деструкции от антични зидове.

Последвалите разкопки протичат на обща площ 290 кв. м., като е открит голям комплекс, състоящ се от най-малко 9  свързани помежду си помещения, заемащи площ от около 1, 5 дка. От южна страна на основните помещения е имало открит двор, застлан с настилка от речни камъни. От югоизточна и южна страна на проучвания обект е документиран ограден зид, който продължава извън обсега на заложените сондажи и очевидно затваря много по-голямо непроучено пространство.

В процеса на проучването на комплекса са открити бронзови монети, датирани от началото на II – средата на III век. Най-ранната монета е сестерция на император Траян. Следват монети с лика на император Антонин Пий. Най-късната монета е с лика на императрица Юлия  Мамея, отсечена в римска колония Деултум (дн. с. Дебелт, Бургаско) през 235 г. Керамичните фрагменти са част от различни форми от съдове, използвани в бита на обитателите на комплекса: амфори, кани, подноси с релефна украса, паници, лампи. Открити са фрагменти от стъклени съдове, както и фрагменти от прозоречно стъкло. Покривната керамика е представена с фрагменти на характерните за епохата тегули и имбрици.

Западно от крайпътния комплекс са засечени следи от настилката на римския път, преминаващ пред източната крепостна стена на кастела „Состра“, в посока раннохристиянската базилика в м. Гергюва черква“. Картиран е участък с дължина 1 км. На по-запазените участъци се забелязва ситуация, идентична с тази от непокътната настилка на римския път пред крепостта. Трасе на пътя с широчина 6,5 м е проучено до северозападния ъгъл на обекта. С подобна широчина са запазените участъци от римския път в района на Троянския проход.

Проф. Христов счита, че разкритият комплекс, южно от кастела „Состра“ категорично трябва да се интерпретира като крайпътна станция - таберна (tabernae),  която за разлика от т. нар. преториуми (praetorium) не е блестяла с лукс за гостите си, но определено е била свързана с обслужване трафика по римския път. Епиграфски термина е засвидетелстван в четири надписа от 61 г., открити в провинция Тракия (при с. Михилци, гр. Ихтиман, с. Белозем и с. Бучино). Разкритата крайпътна станция в околностите на кастела се явява втората по рода си след проучването на северната половина на преториума, разположен на 200 м североизточно от кастела „Состра“. Нейните размери подсказват, че вероятно тя е и основната такава, отбелязана върху Певтингеровата карта. Изграждането ѝ започва синхронно с изграждането на укрепения в съседство военен лагер на Втора матиакска кохорта около 145 г. Унищожена е в средата на III век от готите, заедно с много други крайпътни обекти на пътя Ескус – Филипополис.

Откритието е изключително важно за древната история на Троянския край ,защото за пореден път показва, че в долината на р. Осъм при троянското село Ломец от II до V век се е развивало голямо селище с предполагаеми полуградски функции, на площ около 6 кв. км. Това селище до началото на XX век било именувано от местните жители като Троян хисар. Развитието на римския комплекс (укрепен лагер, ханове, култови постройки и отделни сгради) изглежда определя философията на развитие на по-късните селищни структури по горното течение на р. Осъм, какъвто е примерът с Възрожденски Троян.

Последна промяна: 14:52, 25 Април 2023
Разглеждания: 243

Бъдете информирани

Абонирайте се за нашия бюлетин!

Получавайте първи всички актуални новини, събития, обяви и съобщения от Община Троян.

Последвайте ни във Facebook