Врабево
24
Ное
2020
Кмет: Мария Михова
06954/ 22-33
GSM: 0885/ 880 328
vrabevo@troyan.bg
Обща информация:
Село Врабево може да бъде открито в центъра на триъгълника между градовете Троян, Ловеч и Севлиево. Постоянно живеещите в селото жители са около 650. В него се намира и един от големите фармацевтични заводи в страната.
Като населено място Врабево възниква по време на военните действия, водени от братята Асен и Петър през 1185-1187 г. (по съхранени писмени данни в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи“). В земите на сегашното село се смята, че е станала една от многото размени на военнопленници и голяма част от тях са пожелали да останат (територията на селото е влизала във владенията на търновските боляри). Предполага се, че името на местността „Робово бърдо“, която е разположена малко на север от Гяур баир идва точно от тази размяна – на „роби“, т.е. военнопленници. Една от версиите относно името на селото също е свързана с „робския“ характер на първите му заселници – смята се, че се е наричало „Рабево“, от „раби“ (роби; по-късно буквата „В“ е била прибавена като сливане на предлога „в“ с първоначалното име). В подкрепа на достоверността на това твърдение са и многото имена на местности: Царска чешма, Царевец, Каля/Калоянова/ черква...
Селото предлага възможност за настаняване в няколко къщи за гости и вили.
Подробна информация можете да намерите на: www,vrabevo.eu
Туристически атракции и празници:
На територията на селото функционират три институции, които поддържат духа на родените тук: църковния храм „Св. Архангел Михаил“, читалище „Христо Ботев – 1911 г.“ и етнографско-историческата музейна сбирка, подредена в къщата на Хр. Джуров.
Храмът на селото „Свети Архангел Михаил“ е първият обществен строеж във Врабево, направен след Освобождението. Построен е с доброволен труд и средства на местното население, под ръководството на прочутия тревненски майстор на мостове и църкви Павел Колев. Ентусиазмът на строителите е толкова голям, че строежът му отнема едва осем месеца. Църквата е осветена и тържествено открита от Ловчанският епископ Партений на 8 ноември 1891 г. и е наречена ,,Св.Архангел Михаил“. На тази дата и до ден днешен се празнува съборът на селото.
Във Врабево функционира и едно от най-будните читалища в общината – НЧ ,,Христо Ботев– 1911г.“ Впечатлява броя на клубовете и формациите към него - ансамбъл за народни песни и танци „Елица“, вокална група за руски песни и такава за църковно-славянски песнопения, група за авторски и популярни песни „Авангард“, литературен клуб „Николай Заяков“, драматичен състав „Иван Гадевски“, кръжок по кукловодство „Мечо пух“,клуб по бридж-белот за жени, туристическо дружество „Гяур баир“ и др., които поддържат жив духа на общността и доказват предприемчивостта на местните хора
Още през 50-те години на XIX век, сред врабевени се заражда идеята за събиране на експонати от историята и бита. Пръв нейн радетел е Трифон Калайджийски. Дълго време се търси подходяща сграда и едва през 1986 г. РПК „Стара планина“ закупува къщата на Христо Джуров, чичо на арм. генерал Д. Джуров, която със своята типична за времето си архитектура, се оказва много подходяща за тази цел. Към нея е пристроено специално помещение и със съдействието на Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ - Ловеч, музейните експонати са подредени и предоставени за разглеждане от посетители.
Музейната сбирка е разположена на три нива. На I-во ниво е етнографският кът с домашното огнище в камината, с тъкачния стан, медни, керамични и дървени съдове от бита, местни национални костюми, оръдия на труда и др. На II-ро ниво са разположени снимки, свързани с историческото развитие на Врабево – създаване на зем. кооперация „Взаимопомощ“, въздържателно дружество, духова музика, антифашистко движение. Тук са обособени 3 къта: на арм. ген. Д. Джуров, на „Императора на текстила“ Марин Върбанов и на един от първите жители на с. Врабево Станьо Хаджииванов Врабевски, който е роден и живее в с. Врабево преди да се премести в Тетевен, където е председател на Революционния комитет и съратник на Левски. На III-то ниво посетителите на музея могат да се запознаят с историята на образователното дело, културата и спорта във Врабево.
В двора на музейната сбирка са разпаложени по-обемни експонати като веялка, диканя, макет на казан за варене на ракия, механичен струг и др. Стилът на сградата се допълва от целия двор и създава впечатлението за един етнографско-исторически комплекс, какъвто едва ли има в друго селище от такъв тип.
Интересни в архитектурно отношение сгради и обекти:
- Часовникова кула
- Къща – музей на Добри Джуров
- Гимназията /вече нефункционираща/
- Фамилна къща „Попов“
- Къщите на фамилиите Иванджийски, Балеви, Далекови, Караиванови, Толекови, Коеви, Данчеви, Доковски – оттук са и корените на именитата българска адвокатка Даниела Доковска – която оглавява от 2008 г. и висшия адвокатски съвет и сестра ѝ Павлина Доковска – пианист, Керкенезов, Йочевски, Михови, Лафчийски, Тутекови, Топузови, Стратеви, Рошковски, Хаджийски, макар и позападнали, са своеобразно свидетелство за архитектурата в едно българско село от началото на миналия век.
- Известни местности:
- Гяур Баир, Барковец, Елица, Двата гроба, Ледево, Купито, Въртешница, Каля Черква, Курдова могила, Урунконак, Царската чешма, Царевец, Ламбанка, Пладнището.
- Надгробните паметници на Христо Ц. и Стоян Ц.Заякови. Това са двама братя, загинали по фронтовете на Балканската война, живели разделени и в коренно различно финансово състояние. Единият паметник е от мрамор, другият от ронлив камък. До известно време преди 2006 г. паметниците са се намирали в черковния двор, след което са преместени в началото на гробищата.
Посещавайки селото, не пропускайте да посетите хълма ,,Гяур баир“. Вниманието на пътешественика веднага бива привлечено от извисяващия се на него метален кръст. До горе можете да се изкачите по два начина – пеша по дългата около 1,3 км. екопътека, или по малко-по дълъг черен път, подходящ и за офроуд. От местните хора пък можете да чуете и романтичната история, от която хълмът е получил името си ,,Гяур баир“. Пристигайки горе, ще откриете малкия параклис ,,Св. Панталеймон“, красиво изписан от художника Красимир Макраса. Ще се изненадате, когато намерите там и панорамна площадка за наблюдение, от която се открива невероятна гледка към околността. Мястото е подходящо за пикник, има обособени кътове за палене на огън и за сядане.
Освен, че отбелязва своя празник през късната есен, в деня на Св. Архангел Михаил, Врабево чества също и светеца-лечител Свети Пантелеймон на 27 юли с празник в местността „Гяур баир“. Ежегодно с музикална и танцова програма на площада се празнува Великден. Ако имате късмет да посетите селото в края на лятото, може би ще попаднете и на нетрадиционните изложби на картини и скулптури на известни наши и чуждестранни творци, организирани от проф. Аксиния Джурова в обновени, но запазили автентичния си дух селски дворове и плевни. В селото има и малка частна галерия.
Две легенди от селото:
Легенда за мома Елица
Овчарка била Елица –девойка, дъщерята на дядо Добри – воденичаря, що имал воденица на Гърми дол. Сутрин Елица откарвала бащините си овце надолу по лъките и стигала чак до „Пладнището”, където били колибите на врабевските турци. Цанил дядо Добри Елица ратайкиня у Дервиш оглу Али – богат турчин в селото. А тя била мома красива и лична, като цъфнал мак сред зелените ниви. Тя имала вече изгора на сърцето, хубавият Ангел – хайдутин по горите, начело на малка чета, закрилница на сиромасите и страшилище за изедниците. Много пъти Ангел слизал с малката си чета в дядо Добревата воденица и там нощувал.
Но ето една нощ разбойници – турци нападнали воденицата, дядо Добри бил убит. Елица била в турските колиби, заедно с други ратаи – българи и нищо не знаела за случилото се. В същото време на юг – в Балкана – в неравен бой с врага била разбита Ангеловата чета. Останал сам, Ангел тръгнал към роден край, към дядо Добревата воденица. Дълго се лутал из гъстите гори и в една тъмна нощ стигнал воденицата. Тя била пуста. На пода лежал трупът на убития воденичар. Ужас го обхванал и той напуснал воденицата. Отправил се на изток и преди зората да побелее, той стигнал до „ Пекели чаир” , събрал накапала шума, направил си легло, прегърнал пушката си, легнал и заспал мъртвешки сън.
…През тази нощ вест дошла от Дервиш оглу Али във Врабево и Кара Осман бей в Дебнево
- Пръснати комити скитат из горите на двете села. Нека потери се юрнат по техните следи.
Съмнало се. Слънцето нагряло със сребърните си лъчи уморения хайдутин. Изправил се той, разтъркал сънени очи и погледнал надолу – далече пушели селските комини. Насам – гори. Тук – там поляни, по които овчари изкарали на паша своите стада.
- Колко е хубава бащината земя! Но жесток враг вилнее из нея.
И отново тежка злоба закипяла в кръвта на хайдутина. Той се замислил дълбоко, унесъл се в спомени за пръсналите се другари и не усетил как в туй време зад шубраци и дървета с вик се строполили върху му озверели турци. Изтръпнали юнашки ръце във вражеска примка, помътил се гордия поглед и краката запристъпяли, удряни безмилостно от жестокия враг.
Когато излезли от горите на „Пекели чаир” , писнали зурли, заудряли тъпани и така повели хайдутина към Врабево.
Минали през „Червещица” и излезли на „Пладнището” , дето овчари пасели стадата си. Завили овчарските кучета. Пияните золумжии гърмели след тях – жумбиш си правели. Скрили се овчарите изплашени. Само една овчарка стояла и гледала като вкаменена. Елица била. Трепнало сърцето на девойката, леко помръднали устни, да извика искала, но не посмяла:
- Той е- само помислила и в гърдите й бликнала дива злоба. По-бързо от ястреб се спуснала, повалила първия враг, отнела острия му ятаган и прерязала яката примка от ръцете на любимия. Развихрили се две хали- Елица и Ангел хайдутин. Но изтрещяла вражеска пушка, Елица ахнала, полюляла се и паднала безмълвна. Вдигнал Ангел своята любима, стиснал здраво пушката си и се изгубил в гъстата гора. Когато стигнал близо до воденицата, погребал Елица и със съкрушено сърце тръгнал да мъсти за смъртта на храбрата девойка.
Легенда за Гяур баир
,,Гяур баир“ пази спомена за голямата и трагично завършила любов между младите Стоян и Деляна. Според местната легенда драмата се развива по времето на турското робство в България. Когато османлийте завзели селото една част от неговите жители избягали в Балкана, а други останали да живеят и работят съвместно с турците. Те запазли своите празници и обичаи, продължили да правят сватби и хора. Преданието разказва, че на Великден млади и стари се събрали да празнуват на Пачниковата поляна в североизточната част на селото. Там били и героите на нашата история. Стоян бил безстрашен, силен и смел. Турците го ненавиждали, заради неговата сила и красота, но не можели да сторят нищо, освен да го обиждат като го наричат ,,гяур“ (неверник). Естествено, Деляна, неговата любима, била най-красивата и лична мома в селото. Красотата на момичето предизвиквала копнеж в сърцата както на българи, така и на турци. Пожелал да я има и беят -управител на селото. Пръснал се слух, че Стоян ще отвлече Деляна от хорото, за да се ожени за нея, тъй като двамата млади си били дали дума. Беят скоро пристигнал със своите хора и за да попречи на това излязъл напред и казал, че Стоян ще има момата, само ако я изнесе на ръце и без да спира на върха на близкия баир. Нямало какво да прави момъкът, грабнал любимата си и със сетни сили я изкачил на върха на стръмния хълм, ала там паднал и умрял. След като разплаканата Деляна слязла бавно от хълма, неговите другари взели тялото му и го погребали в подножието на хълма, където днес се намира гробището на с. Врабево. Споменът за непокорния българин остава в името, което мястото носи оттогава - ,,Гяур баир“. Легендата разказва още, че там където паднал млядият юнак покарал люляк – цветето на любовта, за да пази спомена за любовта и страданието на младежа.
Именити личности:
- Ген. Добри Джуров (1916 – 2002) – легендарен командир в Съпротивителното движение против фашизма. Министър на отбраната в периода 1962 – 1990г.
- Станьо Хаджииванов Врабевски (1820-1979) – председател на Революционния комитет в Тетевен, един от най-доверените хора на Васил Левски. Прадядо е на д-р Милен Врабевски – бизнесмен и филантроп, учредител и председател на фондация „Българска памет“
- Николай Заяков 1940-2012) – поет, есеист, новелист, с място в съвременната българска литература, секретар на дружеството на пловдивските писатели, главен редактор на сп. „Тракия“.
- Борис Бакалов ( 1927-1981 ) - музикант, читалищен деятел, диригент на певченски хорове, ръководител на музикални фолклорни ансамбли, спечелил много национални награди.
- Маестро Иван Генков( 1928-2015) – диригент, ръководител на самодейни певчески хорове с много национални награди.
- Проф. Марин Върбанов (1932-1989 ) - световноизвестен художник, създател на школа в арт-текстила.
- Иван Гадевски ( 1934-1998 ) - заслужил артист от Плевенския драматичен театър, директор на Държавния куклен театър в Плевен, читалищен деятел в с. Врабево.
- Доц. инж. Николай Колев ( 1915-1984) – голям български учен, оценен от световните капацитети в самолетостроенето, изобретател от голям ранг.
- Арх. Борис Боев (1922-1987) – заместник-председател на Държавния комитет за планиране, заместник-министър на Металургията, постоянен представител на България в СИВ в Москва.
- Капитан. I-ви ранг Атанас Йонков ( 1933-2007) – генерален директор на Български морски флот, председател на Български морски съюз, президент
- на Международната организация на корабостроителите.
- Иван Цонков – наставникът на оперната прима Гена Димитрова, хоров диригент
- Д-р на философските науки Иван Ст. Тутеков, политик, министър, с най-голяма заслуга за откриване на гимназия във Врабево
- Васил М. Босев, политик, ръководител на катедра във ВА „Г.С.Раковски“
- проф. Иван Койнаков, ръководител на катедра в ПУ „Паисий Хилендарски“
- проф. Борис Боев, историк
- полк. Христо М. Тошков, военен, автор на „Боен устав на пехотата“
- капитан Христо Сп. Колев, военен летец, загинал през 1966 г. край с. Перущица
- Минко Христов, депутат в 38-о Народно събрание 1997-2001 г., парламентарна група на ОДС
- Проф. Аксиния Джурова, изкуствовед, теоретик и историк на изкуството
- Васил Караиванов, лекоатлет, майстор на спорта, шампион на троен скок
- Светослав Л. Топузов, майстор на спорта, шампион на троен скок
- Павел Боржуков, испанист и поет
- Христо Касалийски, спортен журналист и коментатор
- Учители: Цанко и Лальо Топузови; Васил, Цонко и Дафина Тутекови; Иван и Дора Спасови; Стефана Попова; Найден Караиванов;
- Пенко Толеков /Даскала – Първият среднист на с. Врабево; Завършил гимназия в гр. Плевен; Първият учител с учителска правоспособност на с. Врабево; 20 години председател, касиер и деловодител на обществени начала, без заплата на кооперация ‘Взаимопомощ’ от 1912 до 1932 год; Най-активен участник за откриване на прогимназия в с. Врабево; Дълги години председател на читалището/
- Веска Коева (Толекова по баща) – уважаван дългогодише педагог и общественик
- Константин Йоакимов Коев – Доктор на Науките; Директор на ИПЗЖ, Института за Плнаински Земеделие и Животновъдставо, Гр Троян, Общественик, награден от Световния съвет за защита на мира
- Любка и Марин Михови; Нанко Нанков, Минчо Данчев; Коса Койнакова; Бориса Марекова; Йорданка Джурова; Стефана Димитрова; Стоян Ст. Заяков – първият директор на гимназията, след това Начлник Просвета в Окръжния съвет във Велико Търново; Мита Заякова; Григор Ватев; Христо Тошков
- Найден Василев Караиванов – дългогодишен учител и Председател на читалище „Надежда“ в селото, съден, но признат за невинен от Народния съд и преследван от местните комунисти
- Добри М. Пенков – първият кореспондент на регионални и национални печатни медии от селото
- проф. Марин Д. Пенков – почвовед, ръководител на катедра в МГИ
- доц. д-р Бойко М. Пенков – първият избран от парламента председател на УС на НЗОК
- Минко Станев /Карата/- анархокомунист, убит в 1935 г. край мина Плачковци.
- Никола Василев Никовски – Гемиджия – с уникалния си талант да предсказва времето и ненадминатата си работливост, с която е помагал на всички свои съселяни на добронамерени приятелски начала.
- Найден Ангелов Найденов – учител по литература в с. Врабево от 1955 до 1963 г. Изключен от Соф. университет заради попския си произход, но реабилитиран и превърнал се в деятел на културата от национално значение.
- ст.н.с. д-р инж. Иван Найденов Караиванов, публикувал десетки трудове в областта на железопътния транспорт на България
- Гергина М. Тошкова /Бончевска/, тъкачка на китеници, народен майстор
- инж. Радион Доков, политик, зам. министър в последното правителство преди 10 ноември 1989 г.
- Ангел М. Заяков, композитор, хоров диригент, дългогодишен учител по музика
- Борис Бакалов, композитор, хоров диригент и дългогодишен учител по музика.
- Михо В. Заяков – спонсор и спомоществовател на българските културни институции в Будапеща / Унгария /
- Пенчо Далеков, Спас Пенов, Марин Ц. Петков, Христо Влашки, Димитър /Дико/ Кутровски, Марин Колев, Томи Томев – автори в различно време на книги за историята на Врабево.
- Иван Михайлович Молдован /Иван Михов/, опълченец, загинал в боевете на Шипка
- Иван Недялков, опълченец от I-ва рота на 8-а дружина, заселил се след Освобождението във Врабево, родом от с. Зла река
- инж. Борис Мареков, директор на представителството на МОТО ПФОЕ в България
- Трифон Матев Ковачев, първият, роден във Врабево, учител във врабевското училище, 1893 г.
- Петър Вълчев Топузов, първият врабевенин, завършил средно образование
- Валентин Заяков, спортен деятел, президент на Българската асоциацията по плажен волейбол, президент на Българската Федерация по Волейбол ('92-'99), член на съдийската комисия към Световната Федерация по Волейбол (FIVB), генерален секретар на Българския Олипийски Комитет ('95-'99).
- Веселин В. Заяков, политик, доцент в ТУ-Русе,
- д-р Найден Иванов Толеков, хирург-уролог, създател на Урологично отделение в Окръжна болница – Велико Търново, автор на изобретения и рационализации в областта на урологията.
- Иван Иванджийски, директор на Студия за документални филми, посланик в Полша, 60-70-те години на миналия век.
- Красимир Иванджийски, собственик и гл. редактор на в. „Строго секретно“
- Даниела Стефанова Доковска – адвокат и сестра на Павлина Стефанова Доковска – Пианист
- Георги Петров Георгиев - доцент по Социална педагогика - теория и методика на ресоциализацията и методика на превантивно-корекционната дейност, доктор по педагогика, преподавател в катедра „Педагогика“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
- доц.д-р Милко Стоянов Палангурски – ръководител катедра „Нова и най-нова история на България“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
- Васил Киров Митков (1909-1991) – създал първия промишлен кожарски цех във Врабево и пенсионно осигурявал работниците си. Притежател на първия спортен велосипед във Врабево, първия мотоциклет „Сакс“, първия радиоапарат „Ореон“ и отгледал първия кон за спортна езда. Първият му син Васил Василев Киров (1934-2009) става един от най-добрите кожари в България и участвал в пускането на кожарски заводи в Алжир и Танзания.
Дисиденти:
- Стефан В. Тутеков, дисидент, съден, преследван и убит от тоталитарния режим
- Васил Ив. Добрев /Янката/, дисидент, съден, преследван и убит от тоталитарния режим
- Илия Ст. Илиев, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим, починал
- Христо Любомиров Ковачев, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим, починал
- Димитър Ив. Попов /Серин/, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим
- Георги Ал. Генков, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим
Последна промяна: 12:57, 8 Ноември 2023
Разглеждания: 9153
