Кмет: Искра Ковачева

06950/ 22-33
GSM: 0885/ 880 464

gumoshtnik@troyan.bg

Обща информация:

Много тайни и красоти се крият в малкото селце Гумощник, сгушено на 20 км. източно от Троян.

Макар днес селото да има едва 165 човека постоянни жители, интересно е да споменем, че според първото преброяване, направено след Освобождението, тук са живели цели 1098 жители  в 7 махали!

От онова време остават прекрасни постройки, които и до днес интригуват посетителите със своята архитектура. Това, заедно с панорамната гледка към Балкана, чистият въздух и топлото отношение на местните, води в Гумощник много нови хора от Плевен, Троян, Ловеч, Велико Търново, София, Русе и др., които строят тук своите малки къщи и вили.

Историческа справка и забележителности:

Историята на селото не е напълно проучена. Знаем, че селището се споменава в турски документи от 1430 година под название „Имлячува". За произхода на името му има две хипотези: В митологичен аспект Гумощник означава място „сред планината”. Гумното е усвоено космическо и свещено пространство. В икономически и лексикален аспект се счита, че името произхожда от старобългарската дума „Гумно", която означава харман, понеже на поляните до селото е събиран данъкът „десятък” през турско време.

През епохата на Възраждането селището става голямо, с богата икономика и активен стопански и културен живот. За влиянието и напористостта на българите от Гумощник говори и даденото в онова време разрешение за направа на надземна трикорабна църква.

Храмът "Св. Николай Летни" (построен през 1838 г.) в село Гумущник е част от възрожденски архитектурен комплекс с историческа и художествена стойност и е обявен за паметник на културата.

Църквата е трикорабна, с каменен покрив и дебели до 1,5 м. зидове. Грандиозността на църквата се засилва не само от размерите й, но и от начина на построяване и вътрешната й украса.

Църковният иконостас е изключително красив - истински шедьовър на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането. Той е дело на майстори от село Ново село - Никола Матеев и сина му Йонко. Особенно силно въздействат 12-те композиции с библейски сцени, които са разположени в основата на олтара.

В двора на църквата се намира единственото оцеляло килийно училище в Ловешка област (създадено през 1829 г.). По времето на своето съществуване училището е действало повече от 100 години и като светско. В днешния си вид е реставрирано през 1979 г.

В една от стаите на килийното училище e направена възстановка на класна стая от онова време. Показани са чинове с пясък (използван от началните ученици за писане и лесно триене на написаното), плочки с тесни и широки редове от едната страна и квадратчета за смятане от другата, ученически пособия от това време - калеми, мастилници и др.

На първия етаж от сградата на килийното училище е подредена музейна сбирка, проследяваща историята на село Гумощник. Изложени са предмети от живота и бита на местното население (пафти, газеници, паралия, хурки, сърпове, паламарки и др.), артефакти, открити при археологически разкопки на тракийски могили в околността, документи свързани със загиналите на Титаник жители на селото и загинали в различните войни за освобождение и обединение на България.

“В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ 2 април 1912 г.”

Този надпис се чете върху паметника, увековечаващ паметта на осмината жители на селото, загинали в катастрофата с кораба ,,Титаник“. Подгонени от немотията, те тръгват да търсят щастието си в далечна Америка, но намират само смърт в ледените води на океана.

Паметникът, който е единствен в страната, по всяка вероятност е издигнат от близките на загиналите и се намира в църковния двор. На същото място могат да се посетят и два войнишки паметника  – един на гумощнерите, загинали във войната през 1912-1913 г. и друг на загиналите през  1915/1918 г.;

Днес паметта на селото се поддържа от Народно читалище „Отец Паисий 1927 г.”, което достойно пази завета на създателите си „Да пръска светлина и буди народната съвест, като Паисиевата история”, от 1927 година, та чак до наши дни.

Наред с църква, килийно училище, читалище, войнишки паметници, паметника- кенотаф на удавените в парахода „Титаник”, една 150 годишна къща със запазен бит в махла Лакарево, се превръща в атракция за туристите. Кръстиха я „Старата глинена къща” и така си остана. Пред нея все още съществува и харманът, който на старобългарски се казвал „гумно”, изпадайки съгласни от Гумнощник – остава Гумощник.