Балабанско
Кметски наместник: Маргарита Генкова
069615/ 222
GSM: 0878/ 901 373
Село Балабанско се намира в централната част на Стара планина на 8 км. западно от гр. Троян. Разположено е по склоновете на котловина с надморска височина 600 метра. Има южно изложение – огряно е от слънцето от изгрев до залез.
Древни некрополи, надгробни могили, селища и крепости в с. Балабанско говорят за преминаването тук на римляните, останки от чиято култура са запазени до днес: некропол с две могили в местността Малка Язова могила; некропол с 15 могили между Равна усойна и Мурлат; некропол с 6 могили в махала Мутевското. Тук се намира и стъпката на Крали Марко на Малки Буковец до Жидова пътека.
В миналото местните хора са се прехранвали със земеделие, животновъдство, овощарство, занаятчийство. Почти във всеки дом е имало грънчарска работилница, а в двора – пещ за печене на грънчарските изделия.
За около 100 години Балабанско се превръща от колибарско селище в типично подбалканско село. Балканджията е искал децата му да се учат, да имат образование. И не е случаен фактът, че когато през 1912 г. започва строежът на новото училище, строят го самите балабанчани на стопански начала. Със същия ентусиазъм се построява и читалищният дом. Всичко това е било възможно, защото и в миналото, и сега тук живеят будни, обичащи и милеещи за своето родно място хора.
В днешно време живописното троянско селце Балабанско, става прочуто с мебелните си фирми, чието производство включва маси и столове, мебелно оборудване за хотели, ресторанти, барове и механи и тези нови производства съживиха селото.
Животновъдството също се развива. На територията на селото се отглеждат 400 телета за угояване и 300 овце.
Дългогодишна е мечтата на балабанчани да имат свой духовен храм. Това вече е факт, благодарение на помощта и съпричастността на много хора. И не беше случайно, че на откриването на новопостроената църква „Свети Георги“ /30 юли 2011 г./, се стекоха стотици балабанчани и техни потомци, приятели от близо и далеч, много дарители.
Празникът на с. Балабанско се отбелязва първата събота на месец юни. Един дългоочакван ден от всички, които обичат и милеят за родното място. Защото родният край не е само географско понятие. То винаги е и онова начало, което върви с човека през целия му път. В него са приятелите, които не остаряват и тук човек се чувства обичан, сигурен и защитен и усеща онази здрава нишка, която е едновременно обич и гордост!
