На 13-ти септември предстои да отбележим Световния ден на първата помощ, иницииран по предложение на Международната федерация на червения кръст и червения полумесец. Тази година Световният ден на първата помощ отбелязва своя четвърт век. По този повод, гост в рубриката „Успешни в Троян“ е Любена Раева. Тя е част от младежката структура на Българския червен кръст в Троян. Любена е пример за онази ангажираност и съпричастност, които носят на всички нас вяра, надежда и спокойствие.

Радваме се да те приветстваме в рубриката „Успешни в Троян“, Любена! Представи се за нашите читатели.

Здравейте! Казвам се Любена Раева на 16 години и уча в СУ ,,Васил Левски’’, гр. Троян. Част съм от младежката организация на Българския младежки Червен кръст - Троян и се включвам активно с доброволчевски инициативи. В свободното си време се занимавам с пиано и народни танци - те ми дават вдъхновение и баланс. За мен е чест да бъда в рубриката ,,Успешни в Троян’’ и да споделя своята мотивация и опит с читателите.

Младите хора имат възможност за много разнообразни дейности. Как реши да станеш част от младежката структура на Българския червен кръст в Троян?

Аз съм момиче с енергия и любопитство, което има желание да се занимава с разнообразни дейности. Когато разбрах за възможността да участвам в младежката структура на Българския Червен кръст в Троян, веднага реших да се включа. Хареса ми това, че мога да бъда полезна, да се уча на нови умения като оказване на първа помощ и в същото време да съм част от екип от млади и мотивирани хора. За мен това е начин не само да допринеса за общността, но и да се развивам личностно. Участието ми в различни инициативи и предизвикателства ме убеди колко е ценно да споделяш знания и да общуваш заедно с връстници, водени от общи ценности и цели.

Разкажи ни повече за дейността на Българския червен кръст на местно ниво, при какви ситуации имате готовност да реагирате?

В Троян, Българският Червен кръст работи активно на местно ниво. Доброволците подпомагат уязвими хора чрез раздаване на хранителни пакети и благотворителни акции. Организират образователни и забавни инициативи за деца и младежи – обучения по първа помощ, безопасност на движението и превенция на рискове. БЧК-Троян има готовност да реагира при бедствия, пожари, аварии и катастрофи чрез местното доброволно формирование, което извършва спасителни и възстановителни дейности.

Как младежите на твоята възраст възприемат дейността ти и срещаш ли в тяхно лице желание да станат част от структурата?

Връстници ми реагират различно на дейността ми в БМЧК. Някои са впечатлени и искат да се включат, харесвайки, че можем да правим нещо смислено заедно – било то акции за деца или помощ при събития. Мои приятели дори станаха доброволци след като видяха колко вдъхновяващи са събитията. Но имам и връстници, които се отнасят по-скептично – смятат, че е „губене на време“ или че е трудно да съчетаеш доброволчество с училище и личен живот. Въпреки това вярвам, че когато видят на практика колко хора получават помощ, мнозина променят мнението си.

Предполагам, че се сблъскваш с различни житейски съдби. От къде черпиш вдъхновение да предлагаш на хората помощ и подкрепа и какво те мотивира да продължаваш?

Да, срещам много различни съдби – понякога тежки и тъжни, понякога пълни с надежда. Вдъхновение черпя от самите хора – от усмивката им, когато получат помощ, и от чувството, че дори малък жест може да промени нечий ден. Мотивира ме това, че знам – ако аз не подам ръка, може би никой друг няма да го направи.

Ако зависи от теб, каква ще е мярката, която би предприела, за да облагородиш живота на хората в Троян?

Ако зависи от мен, бих създала повече пространства и инициативи, където хората в Троян да се събират и да общуват – не само в трудни моменти, а и в радостни. Вярвам, че облагородяването на живота започва с повече взаимна подкрепа и общност. Често си давам сметка, че хората сме различни по характер, навици и интереси, но в същото време сме толкова еднакви в нуждата си от разбиране, внимание и човешка топлина. Именно това ни свързва и прави общността по-силна.

Какъв съвет би дала на младежите в Троян, за да станат по-съпричастни един към друг?

Съветът ми не е само към младежите, а към всички хора: да започваме от малките неща – да изслушваме приятел, да подадем ръка на съученик, да се зарадваме искрено на успеха на друг. Съпричастността не винаги е голямо дело – тя се проявява в жестовете на внимание и подкрепа, които показват, че не сме сами. Когато се научим да усещаме радостите и трудностите на другите като свои, тогава градим по-силна и истинска общност.